Китоб пас аз сабти ном дастрас аст.
| Номи китоб: | Игра на дама |
| Муаллиф: | Хулио Кортасар, |
| Соли нашр: | 1970 |
| Теъдоди саҳифаҳо: | Не известно |
| Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна — симетричното приключение на Оливейра, Тревълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги — зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу — Земята. Хулио Кортасар (1914–1984) е сред онези ярки звезди в латиноамериканската литература, които оставят своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж Ненадминат майстор на късия разказ: „Бестиарий“ (1951), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и др. (по „Лигите на дявола“ Антониони снима „Фотоувеличение“), познат на българските читатели с няколко антологии. Автор на романите „Лотарията“ (1960), „62: Модел за сглобяване“ (1968), „Книга за Мануел“ (1973), поет. Но от 1963 г. името на великия аржентинец най-често се свързва с „Игра на дама“, един от програмните романи на XX в. |